LE NUVOLE - Fabrizio de Andre`

LE NUVOLE

Fabrizio de Andre`

Vanno

vengono

ogni tanto si fermano

e quando si fermano

sono nere come il corvo

sembra che ti guardano con malocchio

Certe volte sono bianche

e corrono

e prendono la forma dell’airone

o della pecora

o di qualche altra bestia

ma questo lo vedono meglio i bambini

che giocano a corrergli dietro per tanti metri

Certe volte ti avvisano con rumore

prima di arrivare

e la terra si trema

e gli animali si stanno zitti

certe volte ti avvisano con rumore

Vanno

vengono

ritornano

e magari si fermano tanti giorni

che non vedi più il sole e le stelle

e ti sembra di non conoscere più

il posto dove stai

Vanno

vengono

per una vera

mille sono finte

e si mettono li tra noi e il cielo

per lasciarci soltanto una voglia di pioggia.

 

Traduzione in bulgaro

Превод на български

ОБЛАЦИ

Фабрицио Де Андрè

Отиват си

и се завръщат

понякога се спират

а щом се спрат

са като гарван черни

и като че ли те гледат лошо.

Понякога са бели

и препускат

добиват формата на чапла

или на овца

или на друга твар

но това го виждат по-добре децата

в игра затичани след тях задълго.

Предизвестяват те понякога с тътнеж

преди да дойдат

и земята затреперва

смълчават се животните

предизвестяват те понякога с тътнеж.

Завръщат се

и си отиват

и пак пристигат

дори за много дни се спират

не виждаш вече слънце и звезди

и струва ти се че

не знаеш повече къде си.

Отиват си

и се завръщат

ако един е истински

хиляда са измислени и там

между нас застават и небето

единствено да ни оставят копнеж за дъжд.

***********************

И какво правиш, птицо,
ако няма наблизо дърво
и небето, което напълнихме с Бог,
е за тебе безкрайна пустиня?

Силвия Недкова
 

 

Traduzione in italiano

Превод на италиански


***

E che cosa fai, uccello,
se albero non c'è vicino
e il cielo da noi colmato con Dio,
è per te deserto infinito?

Silvia Nedkova

*********************

НОВИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ

oт Ивайло Терзийски 

...Ако утре решиш да се върнеш отново при мене,

ще започне великото, адското, слънцестоене,

че за теб, ако още не си проумяла, без поза епична:

ще изправя душата си грешна - на кулата в Пиза прилична,

Обещавам веднъж, че ще спра с тези смешнo-нелепи поеми

да залъгвам живота си кратък, наместо в ръце да се взема.

Ще наема и стая хотелска във Рим, с поувехнали вече завеси,

и ще питам, наметнат единствено с мрака: къде си, къде си..

Ще се вдига над нас, от въздишки и бури далечни, обвеян,

на най-дългата нощ онзи светло-красив Колизеум.

Ще ме викаш безсънна по име, тъй остро е моето име -

връх на меч гладиаторски, краят на лунното виме.

И ще спят недокоснати даже, щом утрото в нощвите втаса,

риби две, кантучини и шепа маслини, връз малката маса.

А щом тръгнем, увити в чаршафи, направо през градската врява,

ще ни сметнат за нови владетели в тази любовна държава.... 

 

Traduzione dal bulgaro in italiano

Превод на италиански

I NUOVI SOVRANNI

di Ivaylo Terziiski

Se decidi domani di nuovo da me di tornare

si avvia il solstizio immenso, infernale,

che per te se non hai ancora capito,  senza posa epica:

alzero` l`anima rea alla Torre di Pisa identica.

Prometto al volo, si, smetto con i poemi buffi e storti

a truffare la vita mia breve e non gestire le sorti.

Affittero` la stanza d`albergo a Roma con tenda un po`appassita,

chiedendo avvolto solo dal buio: dove, dove sei finita…

Salira` su di noi da sospiri e venti lontani sfiorato,

di notte piu`lunga quel Colosseo luce ambrato.

Mi chiamerai insonne per nome, acuto e` il mio nome

spada del gladiatore, punta mammella di luna.

Dormiranno non toccati all`alba lievita in madia,

due pesci, cantuccini, due olive sul tavolino posati.

Poi quando partiamo, in lenzuola avvolti, per l`urbe in rumore,

ci crederanno i nuovi sovranni in questo paese d`amore…

************************************

 

ЗА ПОЛСКИТЕ ЦВЕТЯ БИХ ПИСАЛ АЗ,
за тяхната свръхнежна съпротива
на гъгнещия вятър или мраз,
извън браздата
на живота сива.
В косите им яйца на змии спят,
аз вярвам в тях,
родените над урва,
и в любовта, която никой път
не търси завет,
за да съществува.
Ивайло Терзийски
 

Traduzione dal bulgaro in italiano

Превод на италиански

 

Ivaylo Terziiski 

PER I FIORI DI CAMPO SCRIVEREI IO,

per la loro dolcissima tenuta

per il vento rauco o per il gelo,

fuori dal solco grigio

della vita.

 

Chiome dove dormono uova di serpi,

credo in essi,

nati sopra l`abisso,

e nell`amore che mai per niente

cerca un riparo

per esistere.

 

 
 

RODOLFO CHIRICO – Poeta-Drammaturgo 

«E tornava acre il capogiro del giorno

ed era incertezza la lunga notte mancante

nei sentieri dell'indeterminato trascorrere.

Fu tutta la vita una disperata ricerca di certezze

su un terreno scivoloso d'incertezze vario.» 

 

Traduzione in bulgaro 

Превод на български

 

Родолфо Кирико - Поет, драматург

„Завръщаше се дръзка на деня замаята

и във съмнение пропуснатата дълга нощ

по пътеките на странстването противоречиво.

Бе целият живот отчаяно издирване на убедености

връз терена  хлъзгав многолик от неубедености.“

************************

 

Манол ГЛИШЕВ

Проект за прекрасен живот

Или Старата г-жа Европа

 

ето какво ще направим
когато всичко друго е наред
и всяка злина е поправена
а силите ни още са в зенита си
ще пишем до краля на белгия

 

сир хубаво е хората да знаят
колко красива е нашата
позастаряла госпожа европа
и затова сме замислили серия
пътувания с най-почтена цел
да покажем живота какъвто
той винаги е трябвало да бъде

 

после кралят ще разпореди
необходимото и с теб ще тръгнем
от седмочислениците към компостела

 

понеже смятам че денят на европа
е коледа когато в рим са се събрали
германия и франция то нека тръгнем
ден след рождество към будапеща
ще си носиш хубави рокли
защото на стефановден има
концерт на стоте унгарски цигулки
който ще открие обиколката
това е толкова естествено
будапеща е прелестен град
и по дунава винаги слиза музика

 

за нова година ще сме стигнали виена
имаме среща в бургтеатъра
с радецки марш и десетина валса
не вярвам да ти е скучно
от това че двете хабсбургски столици
ще ни посрещнат с красиви звуци
и знам къде поднасят най-хубавия
най-дъхавия шираз в цяла австрия

 

оттам на запад към манастира мелк
където ще чуем неделната служба
органистът хер хайгер (ако е още жив)
свири така хубаво в огромната църква
че даже ти ще се замислиш
дали пък да не станеш католичка
макар че малката тайна на братството
е че бенедиктинците обичат протестанта бах

 

и понеже естествено става дума
за ръкопис
от мелк ще свърнем
наляво на юг тоест през алпите
ще слезем в заблестялата ломбардия
краят на зимата там ще ти хареса
но ти обичаш нови гледки и съм сигурен
че само след седмица в милано
където ти ще идеш на опера а аз ще бдя в катедралата
ще почнем да си правим сложни планове
за прекачвания по италианските влакове
два дни във верона (държа да ти покажа
мадоната от кастелвекио тя прилича на теб)
два дни във венеция (април там е разкошен
и знам местата за хубави тетрадки и лимонов сладолед)
два дни в равена (и няма да пропуснем сан витале
с цялата му византийска хубост
а аз ще съчиня елегия за философа боеций)
два дни за моето урбино където ще се разходим из двореца
на монтефелтрите и ще видиш портрета
на симпатичния херцог с кривия нос
много рафаел и при малко късмет
и ако не си си изгубила роклите
може да попаднем на концерт за лютня
два дни в пиза за да нагледам пак
зелената морава с падащата кула
и университета на любимия ми дядо
два дни няма да ни стигнат за флоренция
но ще се влюбиш в младия свети георги
от стената на ор сан микеле и аз го обичам
(някъде там ще се разминем с антъни хопкинс)
един следобед ще отделим за сиена
защото кривият й площад ще те разсмее
а аз се давя в смеха ти като оса в мед
и един само ден за орвието с неговия лифт
о мъничък орвието с раираната църква
надвиснала над толкова тесни пролетни улички
и знам че ще искаш да стигнем рим
където цяла вечност ще останем
в рим ще се връщаме десетки пролети
защото няма град като него любима
дори твоите зелени кладенци не могат
да поемат цялото очарование на пиниите
на мраморните ангелски крила
на бялата базилика на сан джовани в латеран
ще се вглеждаш в касинките на монахините
и ще се чудиш какво ли си мислят
докато търсим улица конти номер три
където братята хоспиталиери
още носят черните си рицарски мантии
после ще гледаме окото на бога светлото петно
на пода на пантеона и ще помълчим
до хубавия гроб на донатело
и ще се смеем при обяда с портокали
и пресен хляб с вино и охлюви
някъде към тринита деи монти
където ще си четем кийтс до червените цветя пред стълбите

 

но част от пролетта трябва да е в прага
този път генуа ще остане встрани
но и там ще идем следващия път
за рим винаги има още време а югът
югът е разкошен но бялата ти кожа
няма да понесе слънцето на сицилия
затова нека кацнем в храдчани
когато прецъфтяват последните люляци
бели и лилави в центъра на кралството
където стари глухи принцове
и млади дебели инженери ще ти целуват ръка
ще се губим из готическите улички
докато стигнем върха на хълма с парка
с всички цветя отварящи се под стъпките ти
и под нас се просне безкрайната гледка
на златния град сърцето на стара бохемия

 

оттам накъде
всъщност мисля за тулуза
искам да видим мястото на катарите
да си говорим мъдро за ереси и тайни
и да пием кафе (с лешници) до червените стени
на огромната странна църква
после едно мързеливо лято из цялата страна
от рона до лоара между замъци
села и ресторантчета и чуруликащи
любезни окситанци и ведри англичани
евентуално лов със соколи в перпинян
и лимонов ликьор в замъка на краля на майорка
(няма да ходим до острова там е скучно
просто кралят на майорка е живял във франция)
а ако толкова ти се искат острови
винаги можем да вземем кошничка ягоди
в авиньон до двореца и да ги отнесем
на стария жан-пол в аячо или бастия
да кацнем в корсика да сме учтиви с всички
да пробваме глиганско с кестени
в горите на някое затънтено селце
където топлината е съвсем кротка
съвсем планинска без морски крайности

 

а бих видял със теб и северното лято
например над някой фиорд с брегове цели в иглики и борове
и малка дървена църква с вход на запад
откъдето последните лъчи на залеза
позлатяват инак мрачното море
но може да остане и за друг път
при все че бих ти чел на глас червените руни
оплетени върху самотно стърчащите камъни

 

началото на зимата ще бъде най-хубаво в бургос
където ти ще упражниш своя благороден кастилски
и властта си над мен за да се опитам
и да танцувам а не само да търча
от храм във храм
навремето някакъв от грандовете
казал че в бургос е удобно да се зимува
да там има сняг студено е но местните
добре подгряват домовете си и виното
и носят дебели дрехи и здрави ботуши
а и лицето ти ще ми хареса над пухкава яка
и ще се вслушвам в съскащите звуци
знаеш ли мисля за тулуза
навремето някакъв от грандовете
на твоята испанска реч и ето мисля че
пак изтръпвам от представата

 

и може би през последните дни преди коледа
и връщането с разкази и подаръци вкъщи
ще е разумно да посетим краля на белгия
да го развеселим с приказки да му покажем снимки
(а ето тук сир на този фонтан се целунахме)
и дори времето да ни стигне за един следобед
да ти покажа хладното величие
на ерихтейона в атина
знаеш ли
това е най-странната сграда в света
с дупка в покрива през която е паднала мълния
с вълшебно дърво растящо в самите основи
с четири (или повече бяха) каменни богини
които поддържат един ненужен но красив покрив
на нещо като неясно защо съществуваща галерия
ерихтейонът ще ти хареса и ще ти каже
повече от всичко друго за гърците
а накрая в софия ще е толкова красиво по коледа
ще има сняг и светлини и сити умни кучета
толкова ще е топло в стърлинг където ще ухае
на ванилови пурети на грог и канелени сладки
и в дима ще проблясват очилцата и усмивките
на всичките ни приятели а ти ще им говориш
и говориш и говориш и говориш и те ще се радват
защото вече ще сме писали до краля на холандия
че е редно да разгледаме краков
и да сравним органовия концерт в мариатската катедрала
с този от вече познатото ни абатство в мелк 

 

Traduzione in italiano

Превод на италиански 

Manol  Glishev

Progetto di una vita meravigliosa

ecco che cosa facciamo/
quando tutto il resto va bene/
ed ogni male gia` e` sanato/
e le nostre forze sono ancora all`apice/
scriveremo al re di belgio/

sire e` giusto che la gente sappia/
quanto sia bella la nostra/
un po`matura signora Europa/
percio` abbiamo ideato alcuni/
viaggi al fine giustissimo/
da illustrare la vita cosi`/
come dovrebbe sempre essere/

e dopo il re ordinera`/
cio` che serve e con te partiremo/
da sedmocislenizi a compostela/

perche` credo che il giorno dell`europa/
sia natale quando a roma si sono incontrate/
la germania e la francia allora partiamo/
il giorno dopo la nativita` verso budapest/
ti porterai bei vestiti/
perche` a santo stefano c`e`/
il concerto dei cento violini ungheresi/
che aprira` il giro/
e` una cosa naturale/
budapest e` una citta` meravigliosa/
e sul danubbio scendera` sempre la musica/

per capodanno saremmo arrivati a vienna/
abbiamo un appuntamento al burgtheater/
con la marcia di radetzky e una decina di valzer/
non credo che ti annoia/
perche` le due capitali asburgiche/
ci incontreranno con bei suoni/
e so dove offrono il migliore/
profumato shiraz di tutta l`austria/

di la` ad ovest verso l`abbazia di melk/
dove sentiremo l`omelia domenicale/
l`organista herr eiger (se ancora vivente)/
suona cosi` bene nell`enorme chiesa/
che pure tu accarezzerai l`idea/
semmai diventi cattolica/
nonostante il piccolo segreto della fraternita`/
e` che i benedettini amano il protestante bach/

e perche` naturalmente si tratta/
di un manoscritto/
da melk ci avviamo/
a sinistra verso sud attraversando le alpi/
scendiamo nella luccicante lombardia/
la fine dell`inverno ti piacera` laggiu`/
ma a te piacciono nuovi paesaggi e sono convinto/
che dopo una settimana a milano/
dove tu andrai all`opera ed io vegliero` nella cattedrale/
cominceremo a farci coincidenze complesse/
con i treni italiani/
due giorni a verona (ci tengo a farti vedere/
la madonna di castelvecchio che assomiglia a te)/
due giorni a venezia (la` aprile e` splendido/
e conosco i posti dei bei quaderni e gelato al limone)/
due giorni a ravenna (e non perderemo san vitale/
con tutta la sua bellezza bizantina/
ed io comporro` elegia al filosofo boezio)/
due giorni per la mia urbino dove facciamo un giro nel palazzo/
dei montefeltro e tu vedrai il ritratto/
del duca simpatico dal naso adunco/
tanto raffaello e con un po` di fortuna/
e se non hai perso i tuoi vestiti/
potremmo capitare a qualche concerto di liuto/
due giorni a pisa per rivedere ancora una volta/
il prato verde con la torre pendente/
e l`universita` del mio caro nonno/
due giorni non ci bastano per firenze/
oppure ti innamorerai del giovane san giorgio/
del tabernacolo a orsanmichele io pure ne sono affezionato/
(la` da qualche parte ci incrociamo con anthony hopkins)/
un pomeriggio dedichiamo a siena/
perche` la sua piazza curva ti fara` ridere/
ed io affogo nel tuo riso come una vespa nel miele/
e un solo giorno per orvieto e la sua funicolare/
oh piccola orvieto con la chiesa a righe/
inclinata sopra stradelle primaverili cosi` strette/
e so che tu vuoi che raggiungiamo roma/
dove un`infinita` rimaniamo/
a roma torneremo decine di primavere/
perche` non esiste un`altra citta` come lei amore/
nemmeno i tuoi laghi verdi possano/
assumere tutto l`incanto dei pini/
delle marmoree ali angeliche/
della bianca basilica di san giovanni in laterano/
guarderai con insistenza le cuffie delle monache/
e ti chiederai a cosa pensano/
mentre cerchiamo via conti numero tre/
dove gli ospitalieri/
indossano ancora i loro neri mantelli cavallereschi/
dopo guarderemo l`occhio divino cerchio luminoso/
sul pavimento del pantheon e rimaniamo silenziosi/
vicino alla bella tomba di donatello/
e rideremo al pranzo con arance/
e pane fresco con vino e lumache/
in prossimita` di trinita` dei monti/
dove ci leggeremo keats vicino ai fiori rossi davanti alle scale/

ma parte della primavera deve essere a praga/
questa volta genova rimane un po`fuori/
anche la` andremo la prossima volta/
per roma c`e` sempre tempo invece il sud/
il sud e` meraviglioso ma la tua pelle bianca/
non sopportera` il sole della sicilia/
percio` atteriamo a hradčany/
quando fioriscono gli ultimi lila`/
bianchi e viola nel centro del regno/
dove vecchi e sordi principi/
e giovani corpulenti ingegneri ti baceranno la mano/
ci perderemo nelle viuzze gotiche/
finche` arriviamo alla cima della collina/
con tutti i fiori aprendosi ai tuoi passi/
e sotto di noi si stende una veduta infinita/
della citta` d`oro cuore della vecchia boemia/

di la` per andare dove/
in effetti penso a tolosa/
vorrei che vedessimo il luogo dei catari/
e parlare con saggezza di eresie e segreti/
e bere caffe` (con nocciole) presso le mura rosse/
della enorme strana chiesa/
e poi un`estate lenta attraverso tutto il paese/
dal rodano alla loira tra i castelli/
paeselli e trattoriette e gentili/
occitani cinguettanti ed inglesi vivaci/
eventualmente la falconeria a perpignan/
e liquore al limone nel castello del re di maiorca/
(non ci andiamo all`isola li` e` monotono/
semplicemente perche` il re ha vissuto in francia)/
e se tu hai tanta voglia di isole/
possiamo sempre prendere un cestino di fragole/
ad avignone vicino al palazzo e portarle/
al vecchio jean paul a bastia ed aiaccio/
atterrare in corsica ed essere gentili con tutti/
assaggiare cinghiale con castagne/
nei boschi di qualche paesino sperduto/
dove il tepore e` abbastanza mite/
tanto di montagna senza gli eccessi del mare/

e avrei visto con te anche l`estate del nord/
da sopra qualche fiordo con coste tutte in primule e pini/
e una piccola chiesa di legno con la porta ad ovest/
da dove gli ultimi raggi del tramonto/
dorano il mare di solito cupo/
ma puo` rimanere per un`altra volta/
anche se ti avrei letto ad alta voce le rune rosse/
intrecciate sulle solitarie pietre erette/

l`inizio dell`inverno sara` migliore a burgos/
dove eserciterai il tuo nobile castigliano/
e il tuo potere su di me per farmi provare/
anche a ballare e non solo a correre/
da cattedrale a cattedrale/
una volta qualcuno dei grandi/
ha detto che a burgos conviene passare l`inverno/
si la` c`e` neve fa freddo ma i locali/
riscaldano bene le loro case e il loro vino/
e indossano abiti pesanti e stivali robusti/
anche il tuo viso mi piacera` sopra il colletto soffice/
e daro` ascolto ai rumori bisbiglianti/
lo sai penso a tolosa/
una volta qualcuno dei grandi/
nella tua parlata spagnola ed ecco penso che/
mi vengono nuovamente brividi dall`immaginazione/

e forse negli ultimi giorni prima di natale/
e il ritorno con racconti e regali a casa/
sara` logico visitare il re di belgio/
e farlo rallegrare con storielle fargli vedere fotografie/
(ecco qua` sire a questa fontana ci siamo baciati)
e anche se il tempo ci basta in un pomeriggio/
farti vedere la grandezza distinta/
dell`eretteo ad atene/
sai/
questo e` l`edificio piu` strano del mondo/
con il buco nel tetto da dove e` entrato un fulmine/
con l`albero magico che germoglia nel suo fondamento/
con quattro (o erano di piu`) dee di pietra/
che sostengono un tetto inutile ma bello/
di qualcosa non molto chiaro per l`esistenza di questa galleria/
l`eretteo ti piacera` e ti parlera`/
piu` di ogni altra cosa dei greci/
e infine a sofia sara` cosi` bello a natale/
ci sara` la neve e luci e intelligenti cani sazi/
sara` cosi` caldo a sterling dove profumera`/
di cannolicchi di vanilla di grog e dolci di cannella/
e nel fumo luccicheranno gli occhialini e i sorrisi/
di tutti i nostri amici e tu gli parlerai/
e parlerai e parlerai e parlerai e loro saranno felici/
perche` gia` avremmo scritto al re di olanda/
che e` giusto vedere cracovia/
e paragonare il concerto per organo nella basilica di santa maria/
con quello della gia` conosciuta abbazia di melk/

********************************

 

Красимира Макавеева-RARA AVIS

ТОВАР 

Всички години прахосани,

/с тежест за сто рамене/,

още ме парят жигосани,

… като

сакати коне.

В гръб ме застигат прокудени,

/вместо с целувка - с шамар/,

стари предателства, Юдини,

… като

гъгнив каруцар.

Аз си ги нося пречистена,

/без неудобство и страх/.

Те са ми личната истина

колко

погрешно живях !

 

Traduzione dal bulgaro in italiano 

Krassimira Makaveeva - RARA AVIS

IL PESO

 

Tutti gli anni sprecati,

(peso per cento spalle),

ancora mi scottano marchiati,

…come

zoppi cavalli.

 

Di dietro mi raggiungono estromessi,

(non con bacio – con ceffata),

vecchi tradimenti, giudaici stessi,

…come

carrettiere con voce strozzata.

 

Me li porto purificata,

(senza disagio e turbamenti),

loro sono la mia verità privata

… quanto

vissi sbagliatamente.

****************************************************

Giuseppe Aletti 

IO

Sono rugiada,

dispersa,

sui vetri delle case.

Come foglie,

marcite,

dal vento portate,

lontano,

nella coscienza

del passato,

Vivo.

Sono essere,

a volte

umore.

Sono luna

che giace,

silenziosa,

sullo specchio

del mare.

Sono riflesso

di vita,

senza verità.

Il mio sentire:

Poeta.   

 

Traduzione dall`italiano in bulgaro

Превод от италиански                                                                                                         

Джузеппе Алетти

АЗ

 от Поезия

 

Аз роса съм

пръсната

на къщите в стъклата.

Като листа,

изгнили,

от вятър довени,

далеко

във съвестта на

минали дни.

Жив съм.

Създание съм,

а нявга

съм чувство.

Аз луна съм

простряна,

мълчалива,

в огледалната

морска шир.

Аз отблясък съм

на живот,

нямащ истина.

 

А моята същност:

Поет съм.

*****************************************************************************

Ирен Петрова

НИКОГА НЕ ЗНАЕШ

никога не знаеш
кога една любов ще дойде
или ще си отиде
само предусещаш с променливия повей
как нощите стават една идея по-топли
а на сърцето ти е леко
сякаш вятърът най-сетне е поместил
онзи черен буреносен облак
който скриваше от погледа самата обич
идва ново преобръщане на вътрешни мусони
и ненадейно в хаоса на живота
някой поставя сърцето си в ръцете ти
без да си молил и без да си искал
друг прибира похабените любовни думи
за да те спаси от тях
и когато се прибираш закъснял за себе си
а завесите се веят
през очите на малката стая
ти за първи път поглеждаш през тях
като през свои
и разбираш че най-малко очакваното
най-дълго е чакано

 

Traduzione dal bulgaro in italiano 

Iren Petrova 

NON LO SAI MAI

 

e tu non lo sai mai/

quando un amore viene/

o quando se ne andrà/

intuisci solo con la fluida brezza/

come le notti diventono  un po' più calde/

invece hai cuore leggero/

come se il vento abbia già spostato/

quella nuvola irosa nera/

che nascondeva dallo sguardo l`amore stesso/

arriva un nuovo vortice dei mussoni interni/

e all`improvviso nel caos della vita/

uno mette il cuore nelle tue mani/

senza pregargli e senza chiedergli/

un altro prende le parole d`amore perse/

per salvarti da queste/

e quando ti ritiri in ritardo per te stesso/

e le tende ondeggiano/

dagli occhi della stretta stanza/

per la prima volta guardi come/

se fossero tuoi/

e capisci che il meno aspettato è/

il più a lungo atteso./

 ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Поезията

поезията е във вените ми

налага се често да си пускам кръв

за да изтича     

 

La Poesia                                 

la poesia e` nelle mie vene/ 

bisogna spesso farmi uscire sangue/

per farla fluire…../     

 

 

*****************************************************************************

 

Мария Пеева

****

събирам букви

и съграждам думи

мълчания разсичам

със перо и стих

и извървяла дълги

прашни друми

аз по-велика дума

от любов

така и не открих

 

………………………

Traduzione dal bulgaro in italiano 

Maria Peeva

 ****

assemblo segni

e creo parole

silenzi interrompo

con penna con versi

e già  percorse lunghe

polverose strade

parola più grande

d`amore

mai e poi mai colsi.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПЕТЯ КОКУДЕВА

Регионът на селата край Палермо е едно от най-красивите места, които съм виждала. Скали като изгладняло отчупени през крайчеца франзели, стърчащи от кошницата на зелената земя. На места пригладени, но сурови скални линии - като необикновено висок господин, с полят с лак перчем, зализан на една страна. Стръмнини, почти отвесни, но и някак меко заоблени, като че не е абсурд дружбата на противоречия, а естество. После раздиплен юрган от лозя в дълбоко, зряло зелено, а помежду им триъгълници и ромбове - в погалено златно. Палмите, разперени като ветрило на капризна баронеса от юга. Каменни селскостопански постройки, които напомнят модел на велик художник - сякаш не помръдват там сред горещините на пейзажа, че да не отклонят потока в изопнатите жили на твореца. На места обгорели ниви - набраздени, овъглени - като вдовица, залутана сред поройната глъчка на селски пазар. И кактуси - ушета, наострени да чуят, въпреки че е тихо. Пътят с наивно симетрични завои - натежала от слънцето къдрица в косите на спящо дете.

Traduzione dal bulgaro in italiano

PETYA KOKUDEVA

Il territorio dei paesi attorno a Palermo è uno dei posti più belli che abbia visto.  Rocce come baguettes affamatamente spezzate all’estremità, sporgenti dal cesto della terra verde.  Qua e la levigate ma rocciose – simili ad un signore insolitamente alto con ciuffo abbondantemente laccato, lisciato verso una parte.  Ripidezze quasi verticali ma in una certa maniera dolcemente arrotondate come se non fosse assurda l’amicizia tra le contraddizioni – ma l’essenza.  Poi la coperta volantata delle viti in verde profondo, maturo e in mezzo triangoli e rombi – in oro vezzeggiato.

Le palme sventolate simili al ventaglio di una baronessa capricciosa del sud.  Rupestri di pietra che ricordano il modello di un grande artista – come se fossero fermi là in mezzo ai caldi roventi del paesaggio per non deviare il flusso dei tendini del maestro.  A volte terreni bruciati – solcati, carbonizzati – come una vedova persa tra il chiasso impetuoso del mercato contadino. E pale di fichidindia – orecchiette  dritte ad ascoltare nonostante il silenzio attorno.  La strada dalle curve ingenuamente simmetriche – il riccio appesantito dal sole nei capelli di un bambino addormentato.