• FEDERICO II

    “Dolze meo drudo, e vatène!"

    “Dolze meo drudo, e vatène!
    mio sire, a Dio t’acomando,
    ché ti diparti da mene
    ed io tapina rimanno.
    Lassa, la vita m’è noia,
    dolze la morte a vedere,
    ch’io non penso mai guerire
    membrandome fuor di gioia.
    Membrandome che ten vai,
    lo cor mi mena gran guerra;
    di ciò che più disïai
    mi tolle lontana terra.
    Or se ne va lo mio amore
    ch’io sovra gli altri l’amava:
    biasmomi de la Toscana,
    che mi diparte lo core”.
    “Dolce mia donna, lo gire
    non è per mia volontate,
    ché mi convene ubidire
    quelli che m’ha ’n potestate.
    Or ti conforta s’io vado,
    e già non ti dismagare,
    ca per null’altra d’amare,
    amor, te non falseraggio.
    Lo vostro amore mi tene
    ed hami in sua segnoria,
    ca lëalmente m’avene
    d’amar voi sanza falsìa.
    Di me vi sia rimembranza,
    [e] non mi aggiate ’n obrìa,
    c’avete in vostra balìa
    tutta la mia disïanza.
    Dolze mia donna, commiato
    domando sanza tenore:
    che vi sia racomandato,
    ché con voi riman, mio core.
    “Cotal è la ’namoranza
    degli amorosi piaceri,
    che non mi posso partire
    da voi, [mia] donna, in lëanza”.

  • ФРИДРИХ II

    “Скъпи мой любими, сега върви!”

    „Скъпи мой любими, сега върви!
    мой сире, аз на Бог те поверявам,
    че тръгнеш ли от мене ти
    самичка горестна оставам.
    Уви, животът ми е тягост,
    дори смъртта ще я приема,
    че нивга лек не ще намеря
    представяйки си ме без радост.
    Представяйки си те на път,
    сърцето в ропот се въззема;
    че дар най-искан, скъп
    земя далечна ми отнема.
    Сега си тръгва любовта ми
    от всички повече желана:
    аз мога да виня Тоскана,
    сърцето ми на две сломи.”
    „Натам, о, скъпа, да поема
    по своя воля аз не съм решил,
    а трябва само да приема
    на Него съм се подчинил.
    Сега се успокой че тръгвам,
    и не, недей губи кураж,
    че нивга в друга влюбен аз,
    любима, вас не ще залъгвам.
    Над мене вашата любов стои
    държи ме в своето владение,
    да бъда верен отреди
    любов към вас без заблуждение.
    За мене спомен вий пазете,
    не дръжте ме в забвение,
    на ваше разположение
    оставил съм ви бляновете.
    О, скъпа, аз ви умолявам
    за сбогом на мига дори:
    и ето, че го поверявам,
    да бъде с вас, сърцето ми.
    „Така са сладки миговете
    любов когато ни обзема,
    от мене да сте разделена -
    не мога, скъпа, вий простете”.

             

 

                 FEDERICO II

                  1194 - 1250

                              Imperatore del Sacro Romano Impero                

                                                           Re di Sicilia                                           

 

 

         

 

                                                       

 

  • Фридрих II (1194-1250) Император на Свещената Римска империя Крал на Сицилия










    Federico II

    Giacchì a vui vi piaci, Amuri

    Giacchì a vui vi piaci, Amuri
    chi haiu a viriari,
    fazzu zoccu m'è possibili
    pi purtarlu a cumpimentu.
    Chiddu chi lu me cori disiddira,
    Madonna, è amarivi,
    e tutti li me' spiranzi
    su' rimessi a vui;
    e non m'alluntanu
    di vui, donna valenti,
    pirchì ju v'amu cu ducizza
    e piaci a vui chi ju haiu st'amuri.
    Datimi forza, donna fina,
    pirchì lu me cori ora a vui si nchina.





  • Фридрих II

    За вас е радост, Любима

    За вас е радост, да, знам, Любима
    когато аз ви посетя,
    и невъзможното ще сторя,
    че това докрай да отстоя.
    Което моето сърце желае,
    Мадона, е да ви обича,
    надеждите ми, всичките,
    вам ги то обрича.
    Не ще се отделя
    от вас жена ценена,
    понеже ви обичам нежно,
    заради моята любов сте вий блажена.
    Вдъхнете ми кураж, прекрасна,
    пред вас за да се поклони – сърцето ми.

La TENZONE sulla NATURA di AMORE 

Jacopo Mostacci - Pier della Vigna - Giacomo da Lentini 

Dove e come nasce l'amore? Come si manifesta?

Discutere sull'Amore fu un'abitudine intellettuale della società cortese. I poeti provenzali si soffermarono spesso ad indagare la genesi e la fenomenologia del sentimento amoroso, scambiandosi fra loro componimenti su questo argomento e realizzando così la cosiddetta "tensò", cioè una disputa dottrinale in versi.  

Sulla scia dell'esempio provenzale, da cui il termine stesso deriva, la "tenzone" si diffonde anche alla corte di Federico II; i tre sonetti che riportiamo ne sono un esempio. 

Le tesi sostenute dai tre poeti differiscono parecchio fra di loro, ma si può affermare che l’opposizione maggiore è tra Mostacci e Pier della Vigna, tutta basata sulla differenza fra "accidente" e "sostanza". Per G.Mostacci amore è una qualità, ovvero, un fatto accidentale, non una sostanza. Pier della Vigna dà invece al problema una risposta diametralmente opposta.  

Dovendo mettere in versi un'argomentazione, "il Mostacci si tiene stretto a modi discorsivi e colloquiali, seccatamente logici avvalendosi di un linguaggio nudo e di un procedere sillogistico" . La risposta di Pier della Vigna, dal momento che assegna ad amore la dignità di "sostanza" deve sottolinearne la potenza: da ciò il ricorso ad elementi che sono tipici della lirica provenzale.  

Giacomo da Lentini parte dalla conclusione di Pier della Vigna, ma più che definire la natura di amore egli mira ad indagarne la genesi, il gioco di corrispondenze e i rapporti fra occhi e cuore, la componente di piacimento che tale sentimento comporta. In questo senso il suo sonetto si stacca dagli altri due (anche se l'ultimo verso riecheggia quello conclusivo di Pier della Vigna).

 

 

  • Pier della Vigna, (1190- )

    Però ch'amore

    Però ch'amore no si po' vedere
    e no si tratta corporalemente,
    manti ne son di sì folle sapere
    che credono ch'amor sia niente.
    Ma po' ch'amore si face sentire
    dentro dal cor signoreggiar la gente,
    molto maggiore presio de(ve) avere
    che se 'l vedessen visibilemente.
    Per la vertute de la calamita
    como lo ferro at(i)ra no si vede,
    ma sì lo tira signorevolmente;
    e questa cosa a credere mi 'nvita
    ch'amore sia; e dàmi grande fede
    che tuttor sia creduto fra la gente.

  • Пиер делла Виня (1190- )

    Понеже любовта...

    Понеже невидима е любовта
    не може телом да се осезае,
    мнозина изпаднали в неправота
    в заблуда вярват, че не съществува тя.
    Но почне ли любов да завладява
    на хората сърцата да превзема,
    тя сила много по-голяма притежава
    и без с очите да се възприема.
    Заради свойто естество магнита
    желязото не знаем как привлича,
    но силата му е неустоима.
    и всичко това подтиква ме в защита
    на любовта, с надежда ме обрича
    все още да се вярва, че я има.

  • Jacopo da Lentini – anno 1233
    Amor è un desio che ven da core

    Amor è un desio che ven da core
    Per abbondanza di gran piacimento;
    e li occhi in prima generan l'amore
    e lo core li dà nutricamento.
    Ben è alcuna fiata om amatore
    Senza vedere so 'namoramento,
    ma quell'amor che stringe con furore
    da la vista de li occhi ha nascimento:
    che li occhi rappresentan a lo core
    d'onni cosa veden bono e rio,
    com'è formata naturalmente;
    e lo cor, che zo è concepitore,
    imagina, e li piace quel desio:
    e questo amore regna fra la gente.

  • Якопо да Лентини-1233
    От сърцето идва, копнеж е любовта

    От сърцето идва, копнеж е любовта,
    На влечението плод и на наслада,
    пораждат очите отначало обичта,
    а пък сърцето – то храна ѝ дава.
    На някой влюбен понякога се случва, знам
    Любимата да не е той видял,
    но таз любов обгърнал страстно, с плам
    от нейното видение е пресъздал.
    разкриват всичко очите пред сърцето
    във всяко нещо зло, добро видели там,
    така е сътворено и да бъде;
    когато долови го и сърцето
    мечтае и жадува с радост този блян:
    сред хората любов да царства и пребъде.

    ************

  • Jacopo Mostacci 1240 –1262
    Sollecitando un poco meo savere

    Sollecitando un poco meo savere
    E con lui mi vogliendo dilettare,
    Un dubbio che mi misi ad avere,
    A voi lo mando per determinare.
    Ogn'omo dice ch'amor ha potere
    E li coraggi distringa ad amare,
    Ma eo no (li) lo voglio consentire,
    Però ch'amore no parse ni pare.
    Ben trova l'om una amorositate
    La qual par che nasca di piacere,
    E zo vol dire om che sia amore.
    Eo no li saccio altra qualitate;
    Ma zo che è, da voi (lo) voglio audire:
    Però ven faccio sentenz(i)atore.

  • Якопо Мостачи 1240 –1262
    За миг разбудил свойто умозрение

    За миг разбудил свойто умозрение
    И с него пожелал да се позабавлявам,
    Така бях аз обхванат от съмнение,
    На вас да го прозрете, предоставям.
    Твърдят, че любовта е мощ голяма,
    И да се влюбват сърцата принуждава,
    Обаче това аз да приема няма,
    Ни днес, ни вчера тя се появява.
    Познато е любовното влечение,
    Родено от наслада сякаш то е,
    Да, това е любовта, човек решава.
    Не знам да има друго проявление,
    От вас да чуя е желанието мое,
    И да сте съдници ви призовава.

    ****************************

  • NINA SICILIANA или MONNA NINA – първата жена поетеса през XIII в., която пише на volgare – простонароден италиански, вероятно повлияна от провансалската лирика. Месина и Палремо претендират да са нейното родното място – и в двата града има улица, която носи името и.

  • NINA SICILIANA

    Жалба по изменилата любов

    Горката аз обзета по сокола от любов,
    Обичах го умирах си за него;
    На моя повик той откликваше готов,
    Не го и угощавах чак премного.
    Сега политна тъй високо се издигна;
    Така високо както нивга досега;
    И спря във лоното на плодова градина,
    На друга някоя жена да бъде във власттта.
    Соколе мой, самата аз отгледах те нали;
    Накарах те да сложиш от злато` звънче,
    По-дързък за да можеш във лова да си.
    А ето – надигна се като море,
    Оттук побегнал и оковите сломи,
    Как във своя улов безпогрешен беше ти.

    Lamento d'amore tradito
    Tapina me che amava uno sparviero,
    Amaval tanto ch’io me ne moria;
    A lo richiamo ben m’era maniero,
    Ed unque troppo pascer nol dovria.
    Or è montato e salito sì altero;
    Assai più altero che far non solia;
    Ed è assiso dentro a un verziero,
    E un’altra donna l’averà in balìa.
    Isparvier mio, ch’io t’avea nodrito;
    Sonaglio d’oro ti facea portare,
    Perchè nell’uccellar fossi più ardito.
    Or sei salito siccome lo mare,
    Ed hai rotto li geti1 e sei fuggito,
    Quando eri fermo nel tuo uccellaro.

    *******************************

Lucio Piccolo   1901-1969

Lucio Piccolo (Palermo, 27 ottobre 1901 – Capo d'Orlando, 26 maggio 1969) è stato un poeta italiano, che visse quasi sempre appartato, fra Palermo e la sua casa di capo d'Orlando, alieno da ogni forma di mondanità come lo fu suo cugino Giuseppe Tomasi di Lampedusa.

I suoi interessi letterari erano molto ampi: con Giuseppe Tomasi di Lampedusa ha scoperto in anticipo di anni sul resto della cultura italiana i grandi autori europei contemporanei del calibro di William Butler Yeats, Marcel Proust e Rainer Maria Rilke. Inoltre si è interessato di esoterismo e di musica (ci rimane un suo Magnificat incompiuto). Presentato da Eugenio Montale, cui inviò nel 1954 una silloge di 9 liriche, al convegno di S. Pellegrino nello stesso anno, ha esordito come poeta nel 1956 con Canti barocchi e altre liriche, cui è seguito nel 1960 Gioco a nascondere e nel 1967 Plumelia.

La sua poesia, decisamente isolata nel panorama letterario degli anni cinquanta - sessanta, in cui si scontravano l'ultimo neorealismo e la prima neoavanguardia, è caratterizzata da elencazioni e proliferazioni tipicamente barocche costituite da immagini dense e oniriche, dall'oscurità e dal simbolismo talora molto spinto di tali immagini, che sono tuttavia originalmente radicate nella realtà quotidiana attraverso un oggettivismo surreale e quasi crepuscolare. Il mondo siciliano, il suo mondo, è tuttavia quasi completamente assente dalla sua produzione letteraria e lo stesso lessico adottato è scevro da qualsiasi influsso dialettale.

Sotto l'aspetto formale tutta la produzione piccoliana è caratterizzata da una fortissima consapevolezza ritmica e fonica, nonché da ricorrenti stilemi, come la spezzatura mediante enjambement di elencazioni operata in modo da disorientare il lettore, lasciando a cavallo di due versi un sintagma più complesso degli altri cui è accostato. Tipiche della sua forma sono anche forme lessicali rare e musicali, come per esempio le preposizioni aticolate spezzate, o termini aulici e tecnici. Quest'ultimo aspetto è stato da più parti accomunato all'intenzione campaniana di costituire una "poesia europea musicale e colorita".

 

  • LA SETA

    Fatica nostrana nei giorni involati
    la seta: le veglie all’interno
    tepore, le foglie del gelso brucate
    dalle torpenti farfalle ai cannicci.
    Sospesa alla trave la falce
    d’incanto, il crescente
    e l’aria grave di fiati rurali,
    d’attesa – poi girano i fusi, le spole, la grana…

    ma se la prendi con mano
    che un poco trema
    e la spieghi e la stendi
    è una fontana nel vento e nel sole.

  • КОПРИНА

    Усилният ни труд на дните отлетели
    коприната: безсъници в недра
    омара, черничевият лист прояден
    от пеперуди мудни върху стеблата.
    Увиснал над гредата сърпът
    омаен на луната
    в диханията земни въздухът тежи,
    в очакване, а после вретена,совалки и кармин
    но щом я вземеш във ръка
    потрепваща едва,
    разгънеш и я разпростреш
    на вятъра и слънцето, тя ручей става.

  • VOCE UMILE E PERENNE

    Voce umile e perenne
    sommesso cantico
    del dolore nei tempi,
    che ovunque ci giungi
    e ovunque ci tocchi,
    la nostra musica è vana
    troppo grave, la spezzi;
    per te solo vorremmo
    il balsamo ignoto, le bende…
    ma sono inchiodate
    dinnanzi al tuo pianto le braccia
    non possiamo che darti
    la preghiera e l’angoscia.

  • ГЛАС СМИРЕН И НЕПРЕСТАНЕН

    Глас смирен и непрастанен
    недоловим напев
    на болката всевечна,
    навред ни ти достигаш,
    навред ни доближаваш,
    рефренът ни е тъй нищожен,
    тежък, че го възпираш;
    за теб желаем само
    балсама непознат, превръзките...
    но приковани там са
    пред твоето ридание ръцете
    да ти дадем ний можем
    само молитва и печал.

  • MOBILE UNIVERSO DI FOLATE

    Mobile universo di folate
    di raggi, d’ore senza colore, di perenni
    transiti, di sfarzo
    di nubi: un attimo ed ecco mutate
    splendon le forme, ondeggiar millenni.
    E l’arco della porta bassa e il gradino liso

    di troppi inverni, favola sono nell’improvviso

    raggiare del sole di marzo.

  • ВСЕМИР РАЗДВИЖЕН ОТ ПОРИВИТЕ...

    Всемир раздвижен от поривите на
    лъчи, на часове без цветове, на вечните
    поврати, на блясък
    от облаци: за миг и ето променени
    светват форми, епохи разлюлени.
    И сводът на вратата ниска, стъпалото ръбато
    от многобройни зими, те стават приказни когато
    на мартенското слънце блеснат.


    ****************************

Luigi Pirandello 1867-1936, Premio Nobel per letteratura

  • Luigi Pirandello

    L`AMORE E IL TEMPO

    E l’amore guardò il tempo e rise,
    perchè sapeva di non averne bisogno.
    Finse di morire per un giorno,
    e di rifiorire alla sera,
    senza leggi da rispettare.
    Si addormentò in un angolo di cuore
    per un tempo che non esisteva.
    Fuggì senza allontanarsi,
    ritornò senza essere partito,
    il tempo moriva e lui restava.

  • Луиджи Пирандело

    ЛЮБОВТА И ВРЕМЕТО

    Погледна любовта към времето през смях,
    понеже знаеше, от него няма нужда.
    Престори се, че ще умре за ден,
    и втори път ще разцъфти по мрак,
    без тя закон да съблюдава.
    Заспа в едно далечно кътче на сърцето
    за малко, и без да съществува.
    Побегна, но не се отдалечи
    и се завърна без дори да тръгне:
    времето умря – тя обаче устоя.

 

 

IO SONO COSI` LUIGI PIRANDELLO

Luigi Pirandello                                                                          Луиджи Пирандело 

Io sono così                                                                                 Аз такъв съм                

                                                                                                                               A Giuseppe

 

Quando tu riesci a non aver più un ideale,                                Когато най-подир, без всякакъв идеал останеш,

perché osservando la vita sembra un enorme pupazzata,  поглеждайки живота, който сякаш е огромна клоунада

senza nesso, senza spiegazione mai;                                        без някакъв мотив и обяснение;

quando tu non hai più un sentimento,                                      когато и без чуства си останал,

perché sei riuscito a non stimare,                                            защото най-накрая си без почит                              

a non curare più gli uomini e le cose                                        и без респект, доверие, към хора и неща,

e ti manca perciò l’abitudine, che non trovi,                            и липсва ти привичката така, не я намираш,

e l’occupazione, che sdegni                                                     и всяко бреме ти презираш

– quando tu, in una parola, vivrai senza la vita,                  – когато вкратце, живот ти без да имаш, ще живееш,

penserai senza un pensiero,                                                      ще мислиш, мисъл без да имаш,

sentirai senza cuore –                                                                ще чустваш без сърце

allora tu non saprai che fare:                                                    тогава ще се питаш накъде

sarai un viandante senza casa,                                                  ще бъдеш странник ти, без дом останал,

un uccello senza nido.                                                              лишено от гнездо врабче.

Io sono cosi.                                                                             Такъв и аз съм.

Salvatore Quasimodo 1901-1968, Premio Nobel per letteratura

Mi chiedi parole                                                      Молиш ме за думи

Mi chiedi parole. Ma il tempo                                Молиш ме за думи. Но времето
precipita come un masso sulla mia anima        се сгромолясва като скала върху моята душа   che vuole certezze, e più non ha sillabe           за истини жадна, няма дори и срички                da offrire se non quelle silenziose                       да предложи освен безмълвните, онези         del sangue legate al tuo nome,                             на кръвта свързани със твойто име,                 o mia vita, mio amore senza fine.                         о, животе мой, ти моя любов безпределна.

 

                                                       *************

                                                                            

...E ora                                                                            ... И сега
che avete nascosto i cannoni fra le magnolie,     когато скрихте оръдията между магнолиите,
lasciateci un giorno senz'armi sopra l'erba           дайте ни ден без оръжия върху тревата
al rumore dell'acqua in movimento,                       близо до шума на водата подвижна,
delle foglie di canna fresche tra i capelli               на листата свежи от тръстика във косите
mentre abbracciamo la donna che ci ama...        в прегръдка с жената, която ни обича...

 

                                          ****************************************

                                                      

ANDREA CAMILLERI

Amore mio
Ho vegliato tutta la notte
leggendo i più grandi poeti d’amore
per rubare dai loro versi
le parole più ricche e più rare
per dirti tutto quello che sento per te.
Alla fine queste parole le ho trovate.
Eccole:
ti amo.
Andrea Camilleri

ЛЮБОВ МОЯ
Безсънен цяла нощ останах
четях на любовта най-славните поети
за да открадна от стиха им
най-богатите и най-редки думи
да ти разкажа за всички мои чувства.
И така накрая аз намерих тези думи.
Ето ги:
обичам те.

Андреа Камилери

SICILIA ANTICA                                             СИЦИЛИЯ ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА
  
Tra mare e ciuri nascisti tu,                         Между морето и цветята се роди,
terra d'amuri chi nun mori cchiù.                земя на любовта, ще бъдеш вечна ти!
Campi di granu bruciati do suli,                  С житните полета ожарени от слънцето където,
unni lassai 'u primo amuri.                           аз първата любов оставих.

Sicilia antica dellu mi cori                            Сицилия древна на моето сърце,
quanti ricchezzi ch 'a'tteni tu!                      с колко красоти богата си ти.


Facci'nduriti, occhi'mpietusi,                       Лицата загрубели - очите сурови,
ma nillu cori c'è tantu caluri                         но във сърцето с много топлина...
E'la mia genti ch'a canta 'ppè nienti           Това е той, народът мой, който пее ей така,
e la fatica li fa cuntenti.                                и от умора са щастливи тези хора.

 

Sicilia antica dellu mi cori                            Сицилия древна на моето сърце,
quanti ricchezzi ch 'a'tteni tu!                      с колко красоти богата си ти.


Fra mari e suli nascigghi iu,                          Родих се в слънце и море,
figghiu di terra che nun ci sei chiù...           дете на таз земя – тя вече същата не е...
milli sciadutti mi turnano in menti               съзирам отново уличките тесни,
unni lassai i ricordi cchiù belli.                     оставих там спомени чудесни.

 

Sicilia antica dellu mi cori                             Сицилия древна на моето сърце,
quanti ricchezzi ch 'a'tteni tu!                       с колко красоти богата си ти.


Sicilia antica, terra di sale                             Сицилия от стари времена, земя на солта,
como l'amuri nun torni 'cchiù.                      няма да се върнеш пак, също както любовта.

 

 

 

 

 

MI VOTU E MI RIVOTU

  • Mi votu e mi rivotu


    Mi votu e mi rivotu suspirannu,

    passu li notti interi senza sonnu.

    E li biddizzi tò ju cuntimplannu,

    li passu di la notti 'nsinu a jornu.


    Pi tia nun pozzu ora cchiù durmiri

    paci nun havi chiù st'afflittu cori.

    Lu vo' sapiri quannu t'aju a lassari,

    quannu la vita mia finisci e mori.

  • С въздишки все будувам


    И пак и пак с въздишки все будувам,

    така минават цели нощи без да спя.

    Понеже все твойта красота бленувам,

    нощта така минава чак до сутринта.


    Покой заради тебе нямам нито час

    и не намира мир злощастното сърце.

    А знаеш ли кога ще те оставя аз,

    животът ми когато свърши и умре.

 

 

mi votu e mi rivotu

Non è stato inserito alcun video

BRUCIA LA TERRA - tratto dal PADRINO

На мама

  • BRUCIA LA TERRA

    Brucia la luna n'cielu
    E ju bruciu d'amuri
    Focu ca si consuma
    Comu lu me cori

    L'anima chianci
    Addulurata
    Non si da paci
    Ma cchi mala nuttata

    Lu tempu passa
    Ma non agghiorna
    Non c'e mai suli
    S'idda non torna


    Brucia la terra mia
    E abbrucia lu me cori
    Cchi siti d'acqua idda
    E ju siti d'amuri

    Acu la cantu
    La me canzuni
    Si no c'e nuddu
    Ca s'a affacia
    A lu barcuni

    Brucia la luna n'cielu
    E ju bruciu d'amuri
    Focu ca si consuma
    Comu lu me cori

  • ГОРИ ЗЕМЯТА

    Гори луната на небето,
    а аз изгарям от любов
    топи се огъня
    като сърцето...

    Ридае душата
    нещастна
    и не намира мир...
    Ох, нощ каква злощастна...

    И времето минава,
    а не се развиделява...
    И слънцето не ще се върне
    ако тя не се завърне...


    Гори земята моя
    обгаря ми сърцето –
    тя за вода бленува –
    аз за любов жадувам!

    Но за кого ли пея
    песента ми
    щом на балкона даже
    няма кой
    да се покаже...

    Гори луната на небето,
    а аз изгарям от любов...
    топи се огъня
    като сърцето..